Събота, 25.11.2017
Камчия ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 15
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Аспарух Вълчев   
Сряда, 11 Ноември 2009 21:53

 

  Прочутият резерват "Камчия" отстои на 30 км южно от град Варна. Сред него тече голямата река Камчия. Тя непрекъснато издига пясъчна преграда и често водите на реката се разливат из долината. По този начин се е създала и израсла онази буйна растителност, която представлява величествена гора от гигантски дървета, обвити с увивни растения - повет и бръшлян. Гората е изключително гъста, като на места слънцето едва пробива през нея с лъчите си. Така се е създал Лонгоза - същинска девствена джунгла, в която растат над 40 вида дървета. Най- внушителни са старите брястове, ясени, дъбове и кленове. Старото корито на реката оставя заблатени територии, които се наричат "азмаци".

  Те дооформят тайнствения вид на гората, надвесила клони над жълтеещите се води. По бреговете им има папур, тръстика, жълти и сини перуники, а водите блестят от сребърните звънчета на блатните лютичета, а сред тях с царствена красота се открояват белите цветове на водните лилии. Прелестта на този кът привлича голям брой любители на красивата природа и природоизпитатели. В него може да се наблюдават изключително редки видове от нашата флора и фауна. Тази екосистема има уникални висши растения, които наброяват около 200. Много от тях са включени в Червената книга на България. Късането на цветя и храсти тук е строго забранено. Във водите на реката се срещат 25 вида риби. Рибното богатство на Камчия в Лонгоза е причина да възникне малко рибарско селище, за жителите на което основен поминък е риболовът. Освен това, тук се срещат 14 вида земноводни и влечуги, редки видове птици, размножаващи се в резервата, най- интересни от които са червеният щъркел, големият ястреб, осоядът и др. Всички те са защитени от Бернската конвенция за опазване на дивата европейска природа. Северно от устието на Камчия се намира плажна ивица с хубав пясък, която е любимо място на много хора от град Варна. Морето тук е плитко и удобно за къпане, а водата е с по- малка соленост, поради вливането на реката. За да стигнете до резервата, се пътува по международния път Е 87. Сред горите има асфалтирани пътни артерии и много къмпинги, почивни бази и хотели. ОписаниеПриродният комплекс “Камчия” е разположен на около 25 км южно от град Варна. Той обхваща крайречни заливни гори, известни под наименованието “български лонгоз” около устието и долното течение на река Камчия, обширни пясъчни дюни и плажна ивица, храстови и тревни съобщества, сладководни блата и морска акватория, както и прилежащи рибарници. Много характерни са разположените в гората заблатени територии - Мазния азмак и Лесинския азмак, които са останки от стари речни ръкави, естествено свързани с реката. Към комплекса е включено и бившето Старооряховско блато, югозападно от резервата, превърнато в обработваеми земи. През зимата и пролетта тук се образуват обширни разливи, привличащи големи количества водолюбиви птици. Основното местообитание в комплекса е лонгозната гора от полски ясен, дръжкоцветен дъб, полски бряст, полски клен, и черна елша, с подлес главно от обикновен глог, обикновен дрян, и кучи дрян, често в съчетание с мезофилна и хигрофитна тревна растителност. Характерни тук са певдолианите представени от повет , скрипка, гърбач и др. Заблатените територии сред гората, както и няколкото малки блата между нея и пясъчните дюни са обрасли главно с тръстика и теснолистен папур. Храстовите съобщества са съставени главно от драка, обикновен глог, птиче грозде. Пясъчните дюни са покрити с псамофитни (сухоустйчиви) тревни съобщества с преобладаване главно на класник, песъчар, борзеанов игловръх и др. ПтициЛонгозните заливни гори на Камчия са представителни за Европа. Горската екосистема е уникална по отношение на растителността, структурата и специфичните екологични условия. Този тип гори са разпространени само на Балканите и Камчийския лонгоз е най-голямата и запазената от тях. В района на природния комплекс са установени 237 вида птици, от които 53 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 101 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени са включени 7 вида, а като застрашени в Европа - 94 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 82 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 76 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. В комплекса гнездят в значителна численост сивия кълвач, черногърбото каменарче и полубеловратата мухоловка, поради което мястото e едно от най-важните за тези видове в Европа. Полубеловратата мухоловка е представена тук с най-плътната си популация в България. Комплексът е едно от трите места по българското черноморско крайбрежие, където гнезди морския орел. Камчия се намира на миграционния път Via Pontica и разнообразието от птици по време на прелет тук е много голямо. Горските масиви се използват за почивка от големи количества грабливи птици. Ежегодно по време на миграциите могат да се наблюдават прелитащи ята бели щъркели, къдроглави пеликани и розови пеликани, както и ливаден дърдавец, представители на чапловите, дъждосвирцовите и пойните птици. Разливите югозападно от резервата имат особена стойност като зимовище на пойния лебед, голямата бяла чапла и червеногушата гъска. През зимата в неголеми количества в района се задържа малкият корморан. ЗаплахиКомплекс Камчия включва разнообразни местообитания, харатерни за влажните зони, поради което той е силно чувствителен към дейностите свързани с управление на водите. Водният режим на заливната гора е силно нарушен и това е основната заплаха за функционирането на екосистемата. Нарушението на водния режим се дължи на четири основни причини – андигирането на бреговете на река Камчия, корекцията на коритото й, пресушаването на Старооряховкото блато и изграждането на пет големи язовира в горното и средното течение на реката. Чрез изграждане на отводнителна система Старооряховското блато бе пресушено и превърнато в земеделски земи, което е и най-значимото въздействие на човека върху природния комплекс. Освен унищожаването на ценни за биологичното разнообразие местообитания и нарушаването на водния режим на околните територии, изграждането на отводнителната система активира интрузията на морска вода в сладководния подпочвен водоносен хоризонт, поддържащ лонгозната гора. Премахването на отводнителната система ще допринесе значително за подобряването на водния режим на заливната гора. Употребата на химикали в земеделските земи предизвиква изменения в качеството и химичния състав на водите. През комплекса преминава международен път, който е източник на значително замърсяване на околните територии и разделя на две части лонгозната гора. През последните години се засилва антропогенния натиск върху Защитена местност “Камчийски пясъци”, в резултат на развитието на масовия туризъм. Реална заплаха е заличаването на природозащитния статут на територията с цел изграждането на летни курорти и развитие на масов туризъм.Законова защитаНа този етап 18% от Комплекс Камчия е поставен под законова защита според националното природозащитно законодателство. Лонгозната гора при устието на река Камчия е обявено за резерват “Камчия” през 1951 г. Пясъчнит едюни са включени в защитената местност “Камчийски пясъци”, обявена през 1980 г. През 1977 г. резерват “Камчия” е обявен от UNESCO за биосферен резерват. През 1989 година Камчия е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място, като неговата територия е разширявана два пъти – през 1997 и през 2005 г., зада осигури опазването на вички ценни местообитания на застрашените видове, характерни за комплекса. През 1998 г. резерват Камчия е определен за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици.