Събота, 25.11.2017
Катерене в свръзка ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 27
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Аспарух Вълчев   
Сряда, 11 Февруари 2009 17:48

    "Свръзка" представлява катерене по класически или спортни маршрути с дължина две или повече "въжета". "Въже'' се нарича участък от маршрута, който се преминава на един етап от катеренето от участниците в свръзката - двама или трима катерачи. Дължината на едно "въже'' се определя както от дължината на катерачното въже, така и от спецификата на скалите и наличието или липсата на площадки за осигуровка. Най-често тази дължина е между 40 и 60 метра. Затова използваните въжета са единични или двойни с дължина 45 - 60 метра.

   При катерене в свръзка се спазват правила, продиктувани от опасностите в катеренето и наличието на партньор(и). При достигане на катерачния обект е препоръчително използването на каска, особено ако сме в непосредствена близост до скалите или под тях. Дори когато скалите изглеждат здрави е възможно падането на камък или инвентар особено върху втория от свръзката.

   Подготовката за маршрута се състои в запознаване с особеностите му, както визуално, така и с предварителна информация от някой, които вече е катерил маршрута. Гидовниците са литература с информация за местоположението на скалите, имена на маршрутите, височина, трудност, брой клинове, дали се използват собствени осигуровки, година на създаване на тура. Някои гидовници имат схеми на маршрутите, с означени формите на скалния релеф, изобразени със символи.

   Подготовката на инвентара включва обвързване на втория в свръзката с плетена осмица или булин възел и проверка състоянието на въжето, при което края на въжето, за което ще се върже водачът, остава отгоре. След това и водачът се завързва. Закача по инвентарниците на седалката си необходимия брой къси и дълги примки, протриващо устройство, помощно въже (прусек), собствени осигуровки, торбичка с магнезий.

   За да съгласува действията си, свръзката използва сигнализация. Тя включва както реплики (като "тръгвам", "обери", "обрах", "осигурих се","пускай (или пускам) осигуровката", "въже"), така и т.нар. "паукане", често използвано особено в България, характеризиращо се със силен остър звук. Сигналите трябва да са ясни и точни, за да бъдат едносмислено разбрани от партньора. След съгласуване на сигналите, вторият в свръзката оставя няколко метра въже между себе си и водача и включва протриващото си устройство, с което ще осигурява. Това въже е необходимо, за да може водачът да се изкачи до първия клин, без осигуряващият да го дърпа с въжето. Отново се проверява собствената и на партньора екипировки (възли, седалки, протриващи устройства) и вниманието на осигуряващия. Осигурява се по правилата за долна установка. Докато водачът се катери към първата осигуровка, вторият го осигурява гимнастически, за да не падне по гръб при едно евентуално изпускане.

   Когато достигне първия клин, водачът осигурява въжето си за него с примка. Следи карабинера с права ключалка да е закачен в клина, а този с крива - към въжето. Внимава се въжето да не усуква примката, когато преминава през карабинера и да излиза към водача. Когато маршрутът се движи настрани, се следи ключалката на карабинера, в който е включено въжето, да сочи в противоположна на посоката на катерене страна.

   При катерене, водачът се включва последователно във всички точки на скалата, а вторият - в зависимост от това, дали водачът издърпва или отпуска въжето, съответно обира или отпуска въже. Следи въжето да не е нито много обрано, нито много отпуснато. При достигане на площадката, водачът включва въжето си с примка на клин, после се осигурява на минимум две точки с осигурителни ленти, като следи ъгъла, който образуват да бъде остър, за да не се натоварват допълнително клиновете. Предвижда се място за осигуровката на партньора.

   Самоосигуровката може да стане и с няколко съединени къси примки, с основното въже - като на клиновете се закачат карабинери (най - добре с муфи) и на тях се правят възли стреме, или с рингове от въже с дебелина поне 8 мм.

   След проверка на осигуровките си, водачът сигнализира на осигуряващия, да пусне осигуровката му. Вторият му сигнализира след като освободи протриващото си устройство от въжето и докато се подготвя да тръгне, водачът обира излишното въже. Включва го така, че да минава през точка, разположена по-високо  от протриващото му устройство. Включва протриващото си устройство и подава сигнал на втория в свръзката, че може да тръгва, когато е готов. Осигурява го по правилата за горна установка. Когато е готов, вторият отговаря, че тръгва и след сигнал, че партньорът му отгоре го обира, катери като събира примките по маршрута докато стигне площадката. На площадката вторият се осигурява минимум на две точки, които може да са и клиновете, на които е осигурен първият.

   След това има два варианта за катерене - след като вземе инвентара от втория, водачът тръгва нагоре; може вторият да стане водач, като така се спестява прехвърляне на инвентара. Важно е преди да тръгне, въжето на водача да бъде включено през по-висока точка, между него и осигуряващият. Така, ако водачът падне, няма да натовари директно протриващото устройство на осигуряващия, ще избегне падане на площадката или под нея и ще се избегне натоварване на системата с опасен фактор, близък до 2.

   Ако свръзката е от трима човека, катеренето става с двойно въже, като водачът се вързва в средата на въжето с двойна осмица или булин, а другите катерачи се фиксират в краищата на въжето. Водачът редува включването на двете въжета в примките, като ако клиновете се редуват отляво и отдясно, е добре едното въже да се включва от лявата страна, а другото - отдясната. Осигуряващият включва и двете въжета през протриващото си устройство и отпуска по повече ту от едното, ту от другото въже.

   След като се самоосигури на площадката и се приготви да осигурява, водачът включва въжетата на другите двама от свръзката, през точка(и), над него и през протриващото си устройство. Двамата отдолу може да се катерят едновременно, но на разстояние във вертикала един от друг, с повишено внимание, да не съборят камък или инвентар върху свръзката. Ако няма друга възможност на площадката, тримата се осигуряват на едни и същи точки. Водач нагоре може да бъде някой от другите катерачи, но за да не се развързват, водачът в началото може да води и второто въже.

   Свръзката се катери нагоре като вариантите за слизане са или на рапел, като може да съществува рапелен път, или при достигане на подходяща пътека да слязат по нея.

   "Френска свръзка" се нарича вариант, при който вторият осигурява водача докато той разпъне по дължина въжето нагоре. След това освобождава протриващото си устройство и тръгва да катери. Падането на който и да е катерач, обаче, може да доведе до неприятни последици - ако водачът падне, натоварването е почти както при обикновено падане, но ако падне вторият - събаря водача. Затова е препоръчително по-добрият катерач да бъде втори. Катеренето на "френска свръзка" може да спести време при преминаване на някой  лесен участък, но въпреки това е добре да не се практикува при маршрути над 5 - 6 категория.

   Френската свръзка може да се използва за сливане на две въжета от маршрута в едно. Ако на водача не му достига въже, последният участък от въжето може да се изкатери като вторият си откача осигуровките и се катери, докато водачът стигне площадката. Добре е между двамата винаги да има поне 5 - 6 осигуровки.