Събота, 25.11.2017
"В разредения въздух" (встъпление - превод) ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 8
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Аспарух Вълчев   
Понеделник, 23 Февруари 2009 14:58

  През март 1996 г., списание "Outside" ме прати в Непал за участие в организирано изкачване на връх Еверест, за което да напиша статия. Аз отидох като един от осемте клиенти на експедицията, водена от известен гид от Нова Зеландия на име Роб Хол.
  На 10 май стигнах до върха на планината, но за изкачването бе платена ужасна цена. От петимата ми другари, който достигнаха върха, четирима, включително Хол, загинаха в свирепата буря, която се разрази внезапно, докато все още бяхме високо на върха. До момента, когато бях слязъл в базовия лагер, девет алпинисти от четири експедиции бяха мъртви, а още три живота ще бъдат изгубени преди края на месеца.
  Експедицията ме остави силно потресен и статията се оказа трудна за писане. Независимо от това, пет седмици след като се върнах от Непал, аз предадох ръкописа на "Outside" и той бе публикуван през септемврийския брой на списанието.
  След неговото завършване, се опитах да премахна Еверест от съзнанието си и да продължа моя живот, но това се оказа невъзможно. Изпълнен със смесени чувства, продължавах опитите си да проумея какво се бе случило там и непрестанно предъвквах обстоятелствата, причинили смъртта на моите другари.


  Статията в "Outside" беше толкова точна, колкото успях да я направя при създалите се обстоятелства, но срокът ми беше безмилостен, събитията - прекалено сложни, а спомените на оцелелите бяха слино повлияни от изтощението, недостига на кислород и шока.
  На един етап от моето разследване помолих трима други участници да си спомнят за злополуката, на която и четиримата бяхме свидетели високо в планината, и неможахме да постигнем съгласие по такива факти като време, какво е било казано и дори кой е присъствал.
  Дни след като статията излезе, аз открих че съм разказал погрешно някои подробности. Повечето са маловажни подробности, които неизбежно се промъкват в журналистическата работа, пришпорена от крайни срокове, но една от грешките ми в никакъв случай не може да се нарече маловажна и имаше опустошително въздействие върху приятелите и семейството на една от жертвите.
  Освен фактологическите грешки, трябваше да се съкрати и доста материал, поради липса на място. Марк Брайънт, редакторът на "Outside", и Лари Бърк, издателят, ми дадоха изключително голямо пространство, за да разкажа историята: пуснаха статия от 17 000 думи - четири или пет пъти повече от обичайното.
  Въпреки това, чувствах че е твърде кратка, за да отдаде дължимото на трагедията. Изкачването на Еверест разтърси живота ми из основи и за мен стана изключително важно да опиша подробно събитията, без ограничем брой вестникарски колони.
Книгата е плод на този импулс.
  Ненадеждността на човешкия ум на голяма височина направи проучването проблематично. За да не разчитам на своите възприятия, интервюирах повечето от участниците подробно и по няколко пъти.
  Когато бе възможно, уточнявах детайлите с радиодневниците, водени от хората в Базовия лагер, където ясната мисъл не беше в такъв недостиг.
  Читателите, запознати със статията в Outside", могат да забележат несъответствия в някои подробности (най - вече по отношение на часовете), дадени в списанието и тези в книгата; поправките отразяваст новата информация, получена след отпечатванрто на статията.
  Някои автори и редактори, които уважавам, ме убеждаваха да не пиша тази книга толкова бързо; съветваха ме да почакам две - три години, за да има дистанция между мен и експедицията, за да добия необходимата перспектива. Техния съвет беше разумен, но накрая го пренебрегах - най - вече защото случилото се в планината ме разяждаше отвътре. Смятах, че написването на тази книга ще прогони Еверест от живота ми.
  Не стана, разбира се. Нещо повече, аз знам, че читателите страдат, когато авторът пише, за да постигне духовно прочистване, както съм направил тук. Но се надявам имам предимство, изливайки душата си веднага след нещастието, под моментното му влияние. Исках изповедта ми да има сурова безмилостна честност, която би се загубила във времето и когато болката се разсее.
Някои от хората, които ме бяха предупредили да не пиша толкова припряно, ме бяха предупредили и да не ходя на Еверест. Имаше много, много основателни причини да не отивам, но опитът да изкача Еверест е вътрешен ирационален акт, триумф на желанието над разума. Всеки човек, който си го помисли сериозно, най - често аргументите му не са в рамките на нормалното.
Истината е, че знаех добре всичко това, но все пак отидох на Еверест. С тази си постъпка станах част от смъртта на добри хора и това ще тежи на съвестта ми много дълго време.
 
 Джон Кракауер Сиатъл Ноември 1996