Събота, 25.11.2017
"Български върхове в Андите" (откъс) ПДФ Печат Е-мейл
Оценка на читателите: / 9
Слаба статияОтлична статия 
Написано от Аспарух Вълчев   
Четвъртък, 26 Февруари 2009 15:57

  Ето как изглеждат събитията, станали през тези два дни, през очите на ръководителя на четиримата покорители на Уаскаран, Наско Ламбов:
  На 16 юли ставаме рано. Може би към 3,30 часа. Студено е. Кафе, малко сирене и потегляме в тъмнината - Слави, Киро, Поета (Радослав) и аз. За около час успяваме да достигнем Морената и още толкова ни трябва до ледника. Смачканата манерка със студен, а след минута топъл чай е изпита на един дъх. По леда е друго, минаваме Дяволския мост, който ни впечатлява. Котките се впиват със злоба и държат добре. Гледай работа, този мост се е срутил! Заобикаляме го. Слави скача, а аз снимам с камерата, но нещо не е в ред. Пружината е позамръзнала и много тромаво реагира на спусъка. Дени ще ни прости. Та това са ни първите снимки с камера. Слънцето? Кой го знае къде е. С тези ранни ставания и нощни преходи се срещаме с топлината едва когато сме в края на етапа за деня.
Без проблеми достигаме лагер 1. Наоколо е като лазарет. Употребявани марли, бинтове, петна от кръв. Оттук е свален пострадалият норвежки алпинист.

  Палатките ни са две - "Сумимото" и "Сиера Леоне". Отваряме ги, всичко е наред - храна, газ и бивачни съоръжения. Пропускаме времето за сеанс. А дали се тревожат? "Чайка" вика "Базата" - чуват ясно. Идва и слънцето и ни става топло. Жаждата пари устните ни. С по две мандарини и литър кафе за всички утоляваме жаждата си. После малко пастърма, топла супа и парче хляб.
  Решаваме и тръгваме посред нощ, когато ледът е скован от студ. Без слънце, без греене и с по - малко лавини. Ах, тези лавини, колко човешки живота взеха под Уаскаран, и то пред очите ни! Под дебелите пластове от лед и сняг останаха канадци, американци, норвежци.
  Спим добре. Сънят е до 3,30 часа. В 4,15 вече сме на път с пълни раници. Първите стъпки са малк околебливи. Голямата цепнатина е пред нас, но ние успяваме. Следващия бряг води към нова цепнатина. И пак нагоре, и пак цепнатини. Кулоарът е доста стръмен - 50, а на места до 65 градуса. Стъпка, втора, следите се засипват. Ни помен от човешки крак. Снегът е прекристализирал, сипе се като нафталим, а е дълбок. Отнема и сили, и въздух, който е вече по - малко.
  Вече сме на 6000 м и трябва да се почива. А как, къде? Отгоре над нас са опасните сераци на Южния връх. Срутват се макар и без програма от компютъра. Отново нагоре към Гаргантата. А тези паяжини от лед над цепнатините? Сякаш ще рухнат и някат край. За щастие издържат. Правим неуспешен опит за пробив. Трябва по - вдясно. Да, тук е добре. Продължаваме нагоре. Вятърът ни среща в упор. За миг успява да ни спре, но после сме отново нагоре.
Достигаме мястото за лагер 2 (6010 м). Вятърът се усилва - източен, безпощаден и студен. За два часа, да, за два часа, четирима алпинисти едва успяват да опънат една палатка. Невероятно, но факт. Камерата не мръдва, скована е от студ. Най - после шоколад, мандарини, парче хляб и топъл бульон. И всичко това с доза теснотия и неудобство в тясната за четирима палатка.
  Имаме и съседи - двама американци. За 20 часа ход те бяха успели да преодолеят едва 60 % от пътя до Южния връх. "Сняг, много сняг и голяма опасност от лавини." А ние накъде? Решаваме да атакуваме Северния връх по южното рамо. Губим връзка с базата в лагер 1.
  Ставаме рано. Вятърът е почти ураганен. Бута палатката, крепила се е от котките и пикелите, а те са необходими за изкачването. Струпваме излишния багаж в нея и я засипваме със сняг.
  Тръгваме в тъмно. Заобикаляме под серака, плътно до него. Под нас всичко е облаци. Около нас стърчат колосите на Андите. Студът е силен, температурата е -20 градуса Целзий, и то в лагер 2, а тук е може би около -30 градуса Целзий. Вятърът е така силен, че на моменти ни събаря. Двете свръзки напредват. Краката и ръцете ни мръзнат. Пред нас е малка чучка - може би върхът? Не, следва дълго плато и по него още две чучки. Едва третата е върхът.
Всичко е под нас. Двама мъже плачат, прегръщат се, за да не ги отнесе вятърът, а с тях и мечтите им. "Къна, тук е върхът, ей, чувате ли, върхът. Върхът е покорен! Най - после!"